Нова ера в лечението на пациенти с ХСН: Бъдещето е сега
Oсновни акценти от Сателитния симпозиум на Boehringer Ingelheim, който се проведе на 12 октомври 2024 г. в рамките на програмата на XVIIІ Национален конгрес по кардиология.
Проф. Джузепе Росано
Professor of Cardiology & Co-Director MSc Heart Failure
Professor Cardiology & Consultant Cardiologist - President Elect Heart Failure Association
Гост-лектор: Проф. Джузепе М.К. Росано, доктор на медицинските науки, е професор по кардиология и консултант кардиолог в St George's Hospital NHS Trust University of London, Великобритания, където е и директор на магистърската програма по сърдечна недостатъчност и научен директор на Клиничния и транслационен център в IRCCS San Raffaele, Рим.
Проф. Росано представи категорични данни за това, че пациентите със ЗДТ2 в клинината практика, независимо дали са с исхемична болест на сърцето, ХСН или хипертония, трябва да започнат прием на SGLT-2 инхибитор. Данните от EMPA-REG OUTCOME, ясно доказват голямата полза за тази подгрупа пациенти.
При проучването EMPEROR-REDUCED се демонстрира значително 25% понижение на първичната крайна точка – редуциране на СС смърт или хоспитализации поради ХСН. При подробно разглеждане става ясно, че ефектът върху общата смъртност и хоспитализацията поради СС причини се подобрява при пациенти със и без ЗДТ2. Съответно сърдечно-съдовия ефект на Jardiance по никакъв начин не е свързан с ефекта от понижаване на глюкозата.
Jardiance редуцира броя на хоспитализации и СС събития при пациенти с ЛКФИ над 40%, т.е. при пациенти с леко намалена и запазена ФИ. Редуциране от 21% с Jardiance е значително и е налично и за двете групи.
При двете групи се наблюдава сходен ефект, водещ до намаляване на хоспитализациите и смъртните случаи поради СС. При разглеждане на ефикасността се вижда, че ефектът остава постоянен. Той се запазва постоянен при различни групи: мъже и жени, по-млади и по-възрастни пациенти, пациенти със запазена или намалена бъбречна функция, пациенти със и без ЗДТ2, и най-важно – в целия спектър на ЛКФИ.
Eфектът от Jardiance се прояви много рано – в рамките на две седмици, което прави индикацията за емпаглифлозин още по-убедителна при пациенти с ЛКФИ над 40%.
Ефикасността на Jardiance в целия спектър на ЛКФИ е предизвикателство пред традиционните класификации на пациенти с ХСН. Трябва да разширим обхвата на мисленето си. Когато се срещнем с пациент с ХСН, няма причина да не приложим SGLT-2 инхибитор. Примерът с емпаглифлозин сочи, че може уверено да се използва при пациенти с широк спектър от заболявания и в различни клинични условия.
Проф. Кирил Карамфилов, проф. Мария Токмакова като модератори, представиха темите за трите фундаментални промени в подхода за лечение на СН в последните препоръки на ESC, които разчупват парадигмата на установената инерция за приложение на определена последователност на класовете за терапия и подчертават ползите за пациентите от ранното инициране на SGLT2i, осланяйки се на сигнификантната база от научни данни.
В дискусионния панел с експерти: проф. Николай Рунев, проф. Йото Йотов, проф. Иво Петров, проф. Иван Груев се разгледа лечението на ХСН при сложни клинични сценарии в контекста на К-Б-М заболявания, оптимизиране лечението на пациентите и ефективна редукция на риска при тях с ранно приложение на Jardiance в терапевтичния подход.
Беше коментирани, че превантивния подход, особено при пациенти със ЗДТ2, където ранната намеса е от съществено значение, за да се предотврати прогресията на заболяването, е от особенна важност за прогресията и прогнозата.
Посланиято на всички експерти: при преглед на пациент с ХСН или дори с подозрение за ХСН, включете емпаглифлозин. В този случай може да се очаква сигурна полза. Това е директен подход, тъй като не е свързан с нежелани събития. Това е лечение, което можете уверено да предписвате и на което можете да разчитате за ефективни резултати
Предоставяме на вашето внимание запис от Сателитния симпозиум на Boehringer Ingelheim:
Източници:
1. Heidenreich PA et al. J Am Coll Cardiol 2022;79:e263; 2. Metra M et al. Eur J Heart Fail 2023;25:1115; 3. McDonagh T et al. Eur Heart J 2023;44:3627−3639; 4. Packer M et al. Circulation 2021;143:326; 5. DeFilippis EM et al. Circ Heart Fail 2017;10:e004478; 6. Khan MS et al. Eur J Heart Fail 2021;23:1514; 7. Ferreira P et al. J Am Coll Cardiol 2021;77:1397; 8. Packer et al. NEJM 2020. DOI: 10.1056/NEJMoa2022190; 9. Anker SD et al. Circulation 2020. doi: 10.1161/CIRCULATIONAHA.120.051824; 10. Anker S et al. N Engl J Med. 2021;385:1451; 11. Palazzuoli A. et al. J. Clin .Med 2023, 12,693; 12. Tromp J et al. Eur J Heart Fail. 2021;23:826; 13. Voors AA et al. Nat Med. 2022;28:568; 14. Zannad F et al. Circulation 2021;143:310
PC-BG-101630